Алеа Аквариус: Повикът на водата - Таня Щевнер


Това е една приказна история. История за това да се научим да бъдем уверени в кожата си, за приключения и тайни. Приказка за пет деца, на пръв поглед напълно различни едно от друго, странни птици, но сплотен и единствен по рода си екип. Това е историята за едно момиче, което се научава да живее истински, открива нов свят и е напълно опиянено от него.

Алеа страда от рядка болест - алергия към студена вода. Басейн, море, студен чай - това са неща забранени за нея. Когато приемната й майка е приета в болница момичето се страхува, както за нея, така и да не я отведат при ново приемно семейство. По стечения на обстоятелствата Алея се запознава с екипажа на Алфа Кру - цветни петънца в сивия свят, който ги заобикаля. И макар в първия момент на Алеа да й се струва лудост това да се качи на кораб, постепенно тези съмнения избледняват. Тя не е типичното момиче, което би трябвало да е на нейната възраст. Криеща се зад ръкавици и платове, трудно допускаща хора до себе си и все стояща в ъгъла, Алеа не си е представяла, че някога ще се довери толкова лесно на шепа непознати.
Много харесах героите. И имам предвид всеки един от тях. Всеки изпъкваше по някакъв начин. Макар това да е книга насочена към детската аудитория и да не разгръща персонажите, така както сме свикнали, точно това й е чара. Книгата разкрива една невинна детска история, показва силата на приятелството и какво сме готови да направим в името на любимите хора. Неща поднесени на хартията, така както едно дете би ги разбрало. Хареса ми и това, че авторката е засегнала много важен проблем в днешно време - замърсяването на водата, и го е направила по такъв начин, че едно дете да осъзнае до какви последствия води това.


Алеа се оказа от персонажите, които харесвах като дете. Леко стеснителна и притеснена, умна и смела, а колкото повече влизаме в историята, толкова повече героинята ни започва да намира себе си и да се чувства удобно в кожата си. Алеа търси отговорите за това каква е и от къде e, тръгвайки на едно приключение, изправена пред най-големия й страх - водата. И в последствие намира отговор на някои въпроси, а още повече се изправят пред нея.

Както споменах вече това е детска книжка. Понякога имаме нужда от такива истории - леки, невинни и очарователни. Детските книги са съкровища, които не бива да забравяме на колкото и години да сме, а да се впускаме в четенето им, когато ни се дочетат. Може би заради носталгията или заради жаждата за нови детски истории - сами решете.


































Коментари

Популярни публикации