Сборище на Сенки - В.Е Шуаб


Ревю на "Четирите цвята на магията" тук.
Пост с цитати от книга първа тук.

Нали знаете онези книги - щом ги прочетем искаме веднага да грабнем следващата. Така стана с първата част от поредицата и така се получи и с тази. Но макар финала и на двете да не е отворен (за което благодаря искрено на авторката) все пак е достатъчно интригуващ да те накара да започнеш следващата книга.

"Сборище на сенки" е едно достойно продължение, едно от най-добрите. Книгата представлява плавен преход от първа част към трета. Влюбих се. В абсолютно всяка написана думичка. Авторката знае как се пише и го прави по най-добрия начин. Не съм чела други нейни книги освен двете от тази поредица, но се надявам на бъгарския пазар да ни зарадват с още някое нейно произведение. Мисля си, че Шуаб има потенциал за наистина добри книги. В тази имаме време да опознаем героите по-добре, както и света. Запознаваме се и с нови персонажи, един от които се превърна в любим за мен. Книгата беше всичко от което се нуждаех - имаше достатъчно магия, битки, още от Червения Лондон.

снимката е взема от Pinterest
Книгата започва с Лайла - любимата ни крадла. "Сборище на сенки" е книга свързана по-скоро с нейния персонаж. Тя преоткрива себе си в Червения Лондон, свят, който по начало не е нейн. Момичето, което все още няма достатъчно ножове иска да се почувства живо, свободно и макар вече да е, то жадува за още. Копнее за ново приключение. И въпреки че Делайла Бард прави някои нетипични за повечето хора неща, тя все още се пита коя е, какво е. Нашата дръзка, хитра, силна и опасна Лайла. Тя намира частица от себе си и се бори за това, за живота си, но все пак трябва да научи някои важни неща. Изградила си е защитни механизми. А за да е напълно израстването й тя трябва да ги забрави.
 С Кел нещата са малко по различни. Не всеки обвързва живота си с този на брат си всеки ден, нали? Промяната у Кел се усеща в цялата книга, което е напълно нормално, като погледнем събитията от първа част. Но и за това си има лек - Рай. Неговият брат прави всичко възможно (буквално!), за да помогне и на двама им. Много харесах братската връзка помежду им, толкова истинска. Рядко се срещат такива хора. Двамата споделят забавни моменти, но и трагични. И преживяват всичко заедно. В тази част е отделено повече внимание на Рай и неговите амбиции, мисли и страхове. Но така и не обикнах героя. Харесвам го, но не се настани в сърцето ми. Този, който го направи бе нов за читателите.

Историята в тази книга се развива плавно. Дадена ни е възможност да опознаем повече вече познатите ни неща и да се запознаем с нови. Да обикнем героите още повече. Дори "злодея" в книгата изчаква своя момент. Както споменах това е преходна част, за да може в третата да има двойно, а дори и тройно повече действия от предходните две книги. Всичко си беше на мястото. А книги се пишат трудно. "Сборище на сенки" беше перфектна книга, също както и предшественика си "Четирите цвята на магията". Усещам, че финала на триологията ще е по-добър от двете книги взети заедно. И нямам търпение да се докопам до него.

























Коментари

Популярни публикации