Blogmas: Day 7


Здравейте, отново! (ако има такива, които ме следят) За останалите - само здравейте; надявам се не ви отегча със следващите няколко реда, абзаца, каквото се получи. Сега е 00:23 и нямам право да се оплаквам от липса на сън повече. Сама си го правя. Сега трябваше да съм легнала, а дори не съм се изкъпала още. Но и това ще направя. Всъщност истината е доста срамна - не планирам утре да ходя на училище. Училището ми има две сгради - едната за образователните предмети, другата за така наречените специални. Моите са скулптура, рисуване, графика и т.н От доста време нямам желание за тези часове, в по-ранен Blogmas пост споменах тези мои "проблеми". А за утре не съм подготвила нищо и няма смисъл. А за отсъствията...едния учител не ме помни дори. Както и да е, ще видя в какво настроение ще се събудя утре. А да и ако не сте разбрали утре имам само от специалните предмети.

Не знам споменавала ли съм колко обичам татуировки. И искам да си направя, но това е загубена кауза понеже имам фобия от игли. Имам си няколко истории свързани с това, повечето са когато ходя за манту или инжекция. Последния път беше неочаквано и така ми дойде от нищото, че..абе ако искате непишете в чичко Гугъл "фобия от игли" и ще видите какво представлява. Накратко исках да избягам от болничния кабинет и сериозно обмислях този план. Но накрая все пак ми биха мантуто, нямаше какво да се излагам. И повечето хора ми казват "Ама то няма да боли". То ако беше заради това... Наистина звучи смешно да те е страх
от някаква си игла, но пък от друга страна големи мъже не си правят татуси заради този им страх. А аз обожавам татуировки. Обмислях също така обица на носа, сериозно обмисляне около месец, но накрая се отказах.
Та за татуировките. Може след хиляда години да се навия, реално след 10-15. Може фобията да изчезне един ден, знам ли. Просто се ужасявам от самия уред, с който се татуира, но пък после стават такива красиви неща. Та нека кажем, че един ден съм решиа да си направя. Представете си го. Ще започна с някоя по-малка, за да разбера ще искам ли втори път. Искам надпис на ръката, нещо което значи много за мен, някой който ми е казал нещо такова или някакъв цитат. Искам и нещо сързано с майка ми - най-скъпият ми човек на света. Винаги съм харесвала видовете татуси sleeve (не знам на български как е) и искам на ръката. Малко цветно, малко черно-бяло. Щом погледнеш към татуировките и сякаш всеки път намираш нещо ново, забавно е. И ако са съчетани добри неща и татуиста е читав се получава наистина добро. И искам на ръката, наитина много искам. Но първо ше започна с малкия татус, който ще го мисля след време. Представям си как отивам за sleeve и ще стои някакво недовърешно ако се откажа...ъх.

След тази така приятна тема (обичам да говоря за татуировки) нека преминем на нещо по-сериозно. Преди време се замислих за алкохолиците. Това е доста деликатна тема, всеки човек си има причина, но аз доста на дълбоко се замислих всъщност. Някои го правят, защото така се живее по-лесно. Чувстват се по-добре така. Други защото са изпаднали в някаква депресия, някакво състояние. Нещо лошо се е случило в живота им може би. И го правят заради първите две причини. Не всички с такива проблеми са емоционално сринати. Не, не е така. Но аз се замислих точно за този вид хора. Колко ли зле трябва да се чувстваш, за да искаш да живееш така? Да ти е по-добре, когато живота си минава покрай теб. Да живееш като не си трезвен. Всъщност е лесно, опитваш от първия път и нататък не е трудно, и затъваш. Всеки го знае, но аз ще го кажа - най-лошото време за пиене е когато сме тъжни. Под въздействието на алкохола се чувстваме по-свободни, сякаш може да направим всичко, освободили сме се от проблемите си. Но просто затъваме повече. Няма лошо човек да си пийва от време на време, да разпусне. Но не бива това да става, когато нещо лошо се е случило в живота ни и не сме добре. Тогава би трябвало да споделим с някого, да се отърсим от демоните си. На думи звучи лесно, но хората преминали през това знаят какво всъщност е. Колко труд се изисква да се пребориш с всичко това. И аз уважавам такива хора, хора които наистина са се възстановили. Хора, които осъзнават до къде са стигнали и искат да се махнат от там. Защото трябва да го поискат. И тези, които успяват имат много голяма воля. Затова ги уважавам. Проблемът всъщност е много по-дълбок и деликатен. Сега просто говоря отгоре-отгоре за нещо, което изисква повече от това.

Какво друго? Вие знаете ли къде ще празнувате Коледа и Нова година вече? Аз ще празнувам Коледата със семейството смисъл това е семеен празник. И ще има храна. Много храна. А за Нова година ще се съберем с приятели, но все още обсъждаме къде точно. Поне знаем кой каква храна ще носи, това е напредък. Без място, с храна. Ще мръзнем на студа, ядейки баницата. Междудругото има някаква нова опция в Spotify и чрез нея може да видиш годината си в музика. Като кликнете ето тук и влезете в профила си ви излиза кои изпълнители сте слушали най-много и кои песни. Аз лично се изненадах, че съм слушала толкова много Кейти Пери, не ми е една от любимките. И топ песента също не я очаквах, въпреки че я обожавам. Но аз не слушам музика еднствено от там, използвам си и YouTube. Spotify ми е по-скоро да си запазвам албуми, които трябва да изслушам по-късно. И все пак доста си слушам от там. А ето и една песен на MCR по случай повода, че са ми топ изпълнителя, така де групата:





















Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации