Blogmas: Day 16 и 17


Честно казано не знам къде се изгуби днешния ден. Забравих да публикувам пост. Срам, срам, срам. Не че друг път не съм сливала няколко дни в един пост, но бях планирала да пусна един за ден 16 и един за днес. Малко след полунощ е и аз си слушам музика. Цял ден гледах сериал - El Barco или в превод "Корабът", хапннах малко. Всъщност деня ми започна в два на обяд, но това е без значение. Това беше за днес, отново нищо интересно и много добре осъзнавам как си губя времето. Сега ще мина през блоговете, които следя, за да проверя качили ли са Blogmas поста си. Следя Blogmas постовете, както и самите блогове на ГерганаЕва и bookcyber. Както и да е, през деня ще се включа отново, за да видим ще направя ли нещо продуктивно. О, сега се сетих, че си изчистих стаята. Все пак има някаква полза от ден 16-ти декември.
Междудругото искам да споделя нещо, Казах на един човек, че искам да свиря на китара (не уточних, че е бас) и той още малко ме нападна. Защо съм се занимавала с такива глупости, нямало съм да стана известна с това или да получа пари. Леле, смисъл аз искам просто да свиря. Не да ставам известна или нещо такова. Само че първо трябва да си изкарам пари за бас. Не знам защо вкарах това в поста, просто много се бях изнервила. Освен това съм щяла да бъда някаква за фон на вокалиста. Да, добре.
Усещам как този пост отново ще бъде отбиване на номер. А не искам. Събота и неделя си стоях вкъщи без да си подам носа навън. Социалният ми живот ще се покаже отново утре. Към 11:00 ме събудиха някакви хора, които звъняха на вратата ми. Тези дни хората във входа много се размърдаха. Събират се пари за асансьора. След това прекарах около час на телефона. Опитвам, наистина опитвам да не стоя много време на него, но не успявам. Накрая все пак се оказвам с него в ръка. След което станах и измих чиниите, оправих каквото трябваше във кухнята. И реших да извадя коледната украса. Все още наблюдавам пълния кашон. Аз съм един мързелив човек и това си е. Тази година явно коледното ми настроение закъснява много ама много. Към три след обяд изядох един тон пържени картофи и сега, почти четири часа по-късно, не искам да чуя за храна. Наваксах и с Blogmas клиповете на Niki DeMar. Гледам я от повече от година и нейните влогове винаги ме зареждат с положителна енергия. Също така прочетох една единствена самотна глава от "Малки жени". Но все пак съм доволна, защото писах бележки за една история, която опитвам да напиша. Става доста бавно, защото не съм писала от дълго време, имам предвид наистина дълго, от година някъде. Ето това беше моят ден. Има още малко от него и ще го оползотворя като седна наистина да чета или украся стаята си. Мисля, че предните ми постове бяха по-интересни, след като имах и идеи. Сега нямам нищо и ще трябва да се примиря с това.




*снимката е взета от Pinterest*
















Коментари

Популярни публикации