“Кралица на сенките” – Сара Дж. Маас

ВНИМАНИЕ: Ревюто съдържа спойлери от първите три книги. Четете на Ваша отговорност.

                       „Но сега тя сама си беше шампион. И нямаше да добавя повече имена на покойници върху кожата си.”


Кралицата се завърна.
Всички, които Селена Сардотиен обича, са й отнети. Но тя най-накрая се завръща в империята – за да получи своето отмъщение, за да спаси някога славното си кралство и за да се изправи лице в лице със сенките на миналото си… Тя е приела да бъде Елин Галантиус, кралица на Терасен. Но, за да си върне трона, трябва да се бори.
За братовчед си – воин, готов да умре за нея. За приятеля си – млад мъж, заточен в чудовищен затвор. И за своя народ – поробен от жесток крал и въпреки това очакващ триумфалното завръщане на изгубената си кралица.



 Мога да кажа само едно нещо след прочита на тази книга и то е "Уха!". Ето това чаках, за това копнеех и това очаквах още от началото на поредицата. Една книга изпълнена с непрестанно действие и битки. Най-силната от поредицата до момента, според мен. Историята започна с един асасин опитващ се да оцелее и стигна до тук. Мога само да се възхищавам на майсторството на Сара Дж. Маас. Тя постепенно показа потенциала си в първите три книги от "Стъкленият трон", но тук направо ме отвя. А с увлекателния си стил на писане ме спечели още в началото, защото установих, че обожавам да чета всяка една думичка написана от нея. Понякога, когато описанията са прекалено дълги ги чета набързо, но в "Кралица на сенките" прочетох задълбочено абсолютно всяко едно.

                    „Сами ковем съдбите си… сами решаваме накъде да продължим.”

 В началото сякаш четях друга книга. Нямаше го онзи лъч светлина, всичко беше сиво и мрачно. Но е съвсем естествено да се стигне до тук - героите ни преживяха много, света на Ерилия преживя много. Това все още е историята на едно момиче носещо прекалено голям товар на раменете си на такава млада възраст. Но вече е пораснало, преживяло прекалено много и научило от живота същественото. Превърнало се в една независима млада жена. Елин се завръща по-ловка и умела от всякога готова да се
бори за народа си. Селена вече я няма, но Елин е запазила някои нейни умения. Тя е кралицата с умения на асасин. Готова да влезе в ада заради приятелите си. Виждаме колко невероятни и хитри са плановете й, ставаме свидетели и на близостта с най-близките й хора. Елин е усетила всяка лоша страна от живота и това е, което ще я направи толкова добър владетел. Била е робиня. Тя разбира народа си. Един нов владетел готов да се бори за по-добри времена.

Главната част на историята се развива в мръсните и прашни части на Рифтхолд, в бедняшките му квартали. Рязката смяна на обстановката вкарва студенина и сивота в книгата, но действието продължава да е толкова епично колкото преди, да не кажа и повече. Всяка една страница е изпълнена с действие. Буквално. Няма застой, както в миналата книга. Героите или подготвят следващия си ход или са на път да го осъществят. И щом най-сетне го направят читателите могат да останат с отворена уста. Плановете, действията, думите на героите са изгубени частици пъзел, които щом съберем се получава експлозия от емоции, битки и обрати. Още в първите страници се усеща наближаващата война. И как героите ще преминат през всичко за едно по-мирно и светло бъдеще.

                     "- Какво да правя сега? Какво да правя?
                       - Освети мрака."

Може са попаднете на мнение, че тази книга съдържа прекалено нови герои, дошли от нищото и докато четете ще се объркате кой кой е или, че гледните точки са в повече и действието се обърква. Но не е така. Сара е обединила тези герои в едно цяло, оформила ги е отлично. И ние може само да възхищаваме на таланта й. Тя твори на белите страници. Всеки един нов герой няма да ви се струва такъв в края на книгата. Опознаваме ги, разбираме плановете и мотивите им. С тези нови великолепни попълнения историята се обогатява много повече и света на Елин става по-сложен, от колкото сме си представяли.

Сара има типичния за нея стил, който съм забелязала и в двете й поредици - започва плавно и постепенно прави най-добрите обрати, на които е способна. Тази книга притежава такива. Съчетава в себе си прекрасни герои и непрестанно действие поднесени с красивия стил на авторката. Всяка една страница от това бижу си струва.



               „Не всички рани се лекуваха с магия. Но и сами заздравяваха. Рано или късно.”
















Коментари

Популярни публикации