Ами ако спрем времето?



Какво ще стане ако спрем времето? Дали Вселената ще се превърне в замръзнала картина? 

Отдавна се чудя дали да публикувам подобен пост. Замислих се по въпроса с времето, след като гледах филма "Mr. Nobody". Четох и за ентропията, стана ми интересно. Във филма се обяснява този процес и обяснението взех от него, защото по-просто не можах да го напиша. Просто искам да споделя някои мисли. И да натисна "публикувай" преди да съм се отказала, а вярвам, че бих.

Защо димът не се връща обратно в цигарата? Защо молекулите се отдалечават една от друга? Защото Вселената се стреми към разпад. Това е принципът на ентропията – стремежът на Вселената към нарастващ хаос. Принципът на ентропията е свързан с понятието „стрела на времето” – резултат от разширяването на Вселената.  Но какво ще се случи ако силата на гравитацията надвиши силата на разширение? В този момент във Вселената може да настъпи етапът на свиване. Така че какво ще стане с Времето? Ще тръгне ли на обратно?  Никой не знае отговора. Има само предположения. Може би времето ще тръгне на обратно докато не стигне до момента на самото му начало и отново ще тръгне в правилна посока. Може би тази „правилна посока” е такава само за нас, а за Времето е напълно нормално. Да стига до определен момент, да спре и след това да се върне към началото си. И да започне отначало. Или просто Вселената ще се превърне в замръзнала картина. Има толкова предположения. Но Времето е тук и сега и ако не искаме да „тръгнем на обратно” трябва да не го пропиляваме. Животът ни е тук и сега. Времето тече прекалено бързо. С всяко вдишване, което направим. Секундите, които са минали покрай нас са повече от вдишванията ни. Не трябва да хабим времето, което ни е отредено. За нас има едно настояще без значение дали времето би се връщало назад милиарди пъти. Може би тогава няма да сме същите, няма да съществуваме дори и ще сме нищо. Времето е дар. И животът е дар. Нека се опитаме да го съхраним в смъртното ни сърце дори и за кратко.
Думата „вчера” се използва в литературата  най-често да покаже отрицателни чувства и мисли, а „утре”, за да вдъхне надежда. И наистина утрешния ден е надежда. Нима преди да легнем не си казваме „утрешният ден ще е по-добър”? Аз го правя всяка вечер. А понякога денят ми е минал толкова прекрасно, че не искам да свършва. Но не можем да спрем времето. Денят ще се превърне в друг, а следващия в по-следващ. Искам да спра времето, дори и само за секунда, да запаметя уникалния момент, който ми се е случил. Но мога само да го отнеса в съзнанието ми. Не можем да сме вечно щастливи. Винаги ще има възходи и спадове. Щастието е най-важното нещо на света и ние трябва а го съхраним. Един ден ще ни донася лоши случи, друг добри. Трябва да се стремим към щастието, но и да знаем, че то не е вечно. И идва въпроса защо тогава живота е толкова ценен? Нима си струва да сме тъжни само заради още един момент на щастие? Отговорът при всеки е различен. Но аз мисля, че човек трябва да изпита от всяка емоция по малко и да се научи да живее. Струва си всичко, за да живеем.
„Времето е в нас и ние сме във времето” е цитат, който не бива да се забравя. Всяка една думичка от него е вярна. Времето е навсякъде около нас. То тече с неговата си прекалено бърза скорост и няма да намали. Не чака никого. Не прощава. За това трябва да се изправим и да се впуснем в живота и във времето, и в мечтите си, и в сладостта на хубавите моменти, и на лошите, и на всяка една частица от света, и в болката, и в адреналина, и във всяко едно нещо до което можем да се доберем. Вселената е прекалено голяма за нас, прекалено непозната и позната в същото време и не трябва да се страхуваме да рискуваме да опознаем всяко едно кътче от нея. Защото тя е вълшебна, а втори път едва ли ще ни се отдаде такава възможност.







Коментари

  1. ,,— Не, не, това е нищо, любими. Плача за това, че светът е толкова прекрасен, от благодарност, че аз живея в него. Че живееш в него ти! И едва-едва от страх. Нали ние с тебе сме две малки песъчинки в този гигантски свят.
    — Ние с тебе сме част от него, Моника. Нима ти не чувствуваш, че ние сме във всичко и всичко е в нас?"
    -,,И сам воинът е воин", Юрий Долд-Михайлик

    А твоята публикация е наистина разпалваща съзнанието. Мислила съм много, но... Ежедневието ни позволява ли удовлетворението от деня да е пълно? Това е въпросът, с който винаги се сблъсквам. А отговорът зависи от това доколко съм обнадеждена и дали смятам, че може да има промяна. Мени се ежечасно, което е човешко. :)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации