Април в музика и...музика или защо не трябва да четем насила


Една книга. Една единствена книга дълга към 300 страници. Само нея завърших през април. А сега..барабани моля.....книгата е "Всичко, всичко" на Никола Юн. Реално погледнато я бях отбелязала в графа "да прочета", но не мислех, че наистина ще го направя. Не е от тези книги, които мисля, че са моя тип. Докато не дойде края на април и както си седях ми мина една мисъл "Е защо да не я прочета?". Струваше ми се леко четиво, а такова ми се четеше тогава. И наистина се оказа много лека, приятна книга. Не е най-любимата ми и не мисля, че бих я харесала толкова ако не бяха последните 30-40 страници. Финала беше..просто нямам думи. Харесах книгата много повече след тези 30-40 страници. Във "Всичко, всичко" са засегнати сериозни теми предадени по изключително лек начин. И макар това да е тийн книга, тя става както за 14-15 годишни, така и за 30 годишни. Ако искате нещо засягащо сериозни теми и книга, която не е прекалено тежка - смятам, че това е точното попадение. Дайте й шанс. Така направих аз, макар и в началото да бях много скептично настроена. Повече е от колкото изглежда.
Завърших само една книга, но съм доволна от себе си. Започвах и други книги, оставях ги до някъде и нямах желанието да чета. То се изпари някъде, предполагам с края на петата книга за Хари. Мисълта ми е - не четете книги само, за да запълните бройката. Книгите са дар, на който трябва да отдадем цялото си внимание. А не да четем само, защото сме прочели нещо и номера е минал. Четенето не е състезание поне за мен. Предпочитам да прочета кратка книга ако ще да е от 20 страници, но да знам, че съм й отдала цялото си внимание. Че съм оценила труда на автора истински. Да вземем за пример задължителната литература в училище. Те ни карат да четем. Книгата трябва да се прочете, точка по въпроса! Мисля, че и за това някои не харесват четенето. Не можеш да тикнеш някаква си книга в ръцете на човек и на сила да го накараш да чете, ако щеш и най-голямото произведение на изкуството да е. Още от малки ни се дават книги, които трябва да се прочетат и се зараждат два вида хора: четящи и нечетящи. Някои виждат хубавото в книгите. Аз не бях от тях. Не харесвах самата идея да ме накарат да направя нещо само защото така е казано. А и това да не е някакъв закон? Да чета..хаха. Не го харесвах и предполагам всичко се е зародило от това, че са ме накарали. Единствената книга, която прочетох по мое желание бе "Мечо Пух" и дори май не беше изцяло,а прескочих някои глави. Но аз исках да я прочета. Исках го. Любимия ми герой стана Мечо Пух заради анимациите и след като в училище ни дадоха списъка и книгата за него присъстваше там аз умирам от радост.
Друг е въпроса, че има класици като Вазов, Йовков или Елин Пелин. Мисля, че е нормално един българин да има желание да се запознае с великите български писатели. Но желанието трябва да дойде само иначе няма да оценим какво всъщност са те и защо са класиците на българската литература. А когато ни карат пред нас са само бели страници с думи без картинки. Представете си - без картинки! Но от друга страна в училище искат да ни покажат хубавата страна на четенето, да обогатяваме речника си и да се научим да мислим. Но не мисля, че го правят по правилния начин.
Ако се стигнали до тук - поздравления! Благодаря, че изчетохте мислите ми по този въпрос. През април започнах "Хари Потър и нечистокръвния принц", но така и не я довърших. Поредицата се превърна в една от любимите ми, няма спор. Но вече става по-сериозна и мрачна, а и се наближава края й. Харесвам цялата идея книгите да започнат, като детски и детето да израсне с тях. Няма значение, че аз открих съвършенството й чак почти на 17 години. Ще дочета останалите книги за Хари, но когато имам желанието. Нима сте очаквали нещо друго? Усещам как цялата наслада от книгата изчезва започна ли я. А не искам да си развалям удоволствието. Поредицата е прекрасна и не заслужава това.
Следващата книга, която прочетох до някъде е "Двор от рози и бодли" на Сара Дж. Маас. Исках да се подготвя за излизането на финалната част и да напиша ревю. Тъкмо го завърших и чакам момента, в който да го публикувам. Много съм доволно от това, което се получи и дано се хареса и на тези, които го прочетат. Тръпна в очакване за "Двор на крила и разруха"!


Може и да не беше идеалния месец за четене, но от към музика е превъзходен. Нали знаете групата 30 Seconds To Mars? Какъвто и да е отговора може да го споделите в коментарите. Аз знаех групата, бях чувала някои песни, естествено знаех кой е и Джаред Лето. Но никога не съм обръщала внимание на музикалната кариера и групата му. Винаги щом чуех името му го свързвах с актьорство. През април изгледах някои негови филми и изслушах почти цялата дискография на групата му. И честно не знам дали го харесвам повече като музикант или актьор. Много е добър и в двете сфери. А ето и някои от песните, които ми станаха любими (разбира се чух почти три албума и всяка една песен ми хареса).   А музикалните клипове на някои са произведение на изкуството.


                                      Естествено краткото ми обсебване започна от тази песен



                               Това е песента пасваща идеално на сюжета на "Всичко, всичко" *_*





Нормално е да прикачиш линк към две-три песни. Не се чудете сега каква е тази лудата, която даде бройка равна на почти цял албум. Песните са невероятни.

А вие какво четохте през изминалия месец? Или като мен сте наблегнали повече на музиката?





























Коментари

Популярни публикации