Академия за вампири от Ришел Мийд

Това е книга, която всеки почитател на жанра трябва да прочете. Предметът в книгата - вампирите, са доста разпространени във фентъзи жанра, има много поредици посветени точно на тях, които съм започвала, но не са ми задържали вниманието. Но "Академия за вампири" го направи точно защото не е като познатите ни книги с такава тематика. Идеята е оригинална и различна и трябва да и се даде шанс. Въпреки че книгата е подходяща и е ориентирана към по-младата аудитория тя е на по-сериозно ниво от другите и подобни, включващи вампири.

  "Академия за вампири" съдържа идеите, които всички толкова добре познаваме, само че представени по много по-добър начин. Трябва да отбележа, че героите са страхотни и ти влизат под кожата още на втората страница. Самата атмосфера, създаваща книгата е по-мрачна, но това не трябва да ви спира. Това е само обвивката. В нея оживяват забавни ситуации, пълно е със изказвания, които ще ви карат да се смеете с глас и героите са страхотни.Ришел Мийд се е опитала да създаде колкото е по-възможно по-съвременна атмосфера. 

                                                                      * * *

Историята започва с това как Роуз се събужда в мрачна нощ, сънувайки кошмар. Забавното в цялата ситуация е, че кошмарът не е неин, а на най-добрата и приятелка Лиса. Двете момичета са избягали от академията "Св. Владимир" преди година и се укриват. Разбира се, няма как да минем без това, че от там са по петите им.  Без друго не може да започне приключението. Двете момичета са избягали от академията заради някаква опасност, тегнещта над тях. Можете да си представите шока й, след като всички искат да ги хванат. От тук нататък следват приключенията и ситуациите, пред които трябва да се изправят героите ни.

 Авторката е заложила на няколко оригинални идеи, сред които видовете вампири и кралските фамилии. Първият вид вампири са мороите - смъртни са, могат да пият кръв, но не убиват; най-важното и готино нещо е, че могат да контролират четирите елемента. Вторият вид са дампирите или както те ги наричат - пазителите. Те са охраната на мороите, винаги готови да ги защитават и да умрат за тях. Получили са се при смесването на хора и морои и са взели най-хубавото и от двете раси. А третият и най-страшен вид са стригоите. Те са неживите, вампирите, които познаваме. Безсмъртни са и убиват жертвите си. Ако морой убие жертвата си става стригой, а другият начин е да те превърнат.

 Още по-интересното в книгата е връзката между Роуз и Лиса. Роуз може буквално да усеща мислите на най-добрата си приятелка, както и да гледа през нейните очи. Книгата е в първо лице, от името на Роуз, но историята не е само нейната. Едновременно с първите и любовни трепети ние проследяваме живота и на Лиса, както и най-съкровените и тайни и желания. Връзката създала се между двете момичета е невероятна. И не говоря за магическата такава, а за приятелството им. Двете се допълват перфектно и са опора една за друга. От друга страна характерите им се различават тотално, както и външността им. Роуз е по-борбената личност, тази която би натупала с радост някой, който досажда на приятелите и. Самата тя кипи от енергия и мечтата и е да стане добър пазител. Речникът и е пълен със забележки и реплики, които ще затворят нечия уста. Обожавам я! Тя е страхотна и е точно моят тип героиня. Но не е някоя безсърдечна, напротив. Двете с Лиса се допълват страхотно, защото Лиса е по-невинната и мила . Тя си служи невероятно с думите и умее да убеждава другите. Тя е
по-доверчивата и тази, която винаги има нужда от подкрепа и опора. Преживяла е много за краткият си живот, но продължава да се държи. Но Роуз е тази, която ще обичам винаги.

  Връзката, която Ришел Мийд създава между героите, било то приятелска или романтична, е невероятна. Не помня с точност страниците, но книгата не беше много дебела и все пак авторката успя да създаде един невероятно магически свят, изпълнен с напрежение, създаде още по-прекрасни герои и изгради връзката им по магически начин.

 Стилът на писане на Ришел Мийд е лек и невероятен. Книгата се чете страшно бързо и ти влиза под кожата. Всеки един герой заема отреденото му място и е отделено полагащото се внимание на второстепенните такива. Историята е по-добре структурирана, след като е от името, и на Роуз, и на Лиса. Да си в главата на Роуз и да четеш през нейните очи е страхотно. Мислите и и изказванията и са попити с хумор , тя е тази, която всеки би искал да има зад гърба си. Навлязох в историята страшно бързо, точно защото информацията за света там е поднесена в нормални количества, но те кара да искаш да четеш още и още. След прочита и определено чувствах героите по-близки и нямах търпение да се захвана със следващата книга.








Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации